1. На трийсетата година след разорението на града, аз бях във Вавилон - и, като си лежах смутен на постелката си, идваха ми мисли в сърцето, 2. понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон. 3. И духът ми се възмути, и със страх наченах да говоря към Всевишния 4. и казах: "Владико Господи! Ти отначало каза, когато Сам основа земята, каза и заповяда на пръстта, 5. като даде на Адама смъртно тяло, което бе така също създание на Твоите ръце; Ти вдъхна в него дух за живот, и той стана жив пред Тебе; 6. въведе го в рая, който Твоята десница насади, преди земята да роди плодове; 7. Ти му заповяда да пази Твоята заповед, но той я наруши, - и Ти осъди на смърт него и рода му; и от него произлязоха поколения и племена, народи и издънки от тях, които брой нямат. |