1. Но когато, син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря. 2. И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден. 3. А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле. 4. И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра". 5. Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв й отговорих и казах: 6. "о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, - 7. че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче? |